Точният мъж + точната жена = ключ към…???

Всеки велик мъж, оставил трайни следи в историята на човечеството, е имал до себе изключителна жена, създадена като че ли по най-специална поръчка. А всяка забележителна жена - подкрепата на не по-малко забележителен мъж. Това показват фактите. Защо е било така, все още е така и вероятно така ще бъде и занапред? Сигурно, защото природата е отредила на двата пола различни, но взаимно и много точно допълващи се роли. Така, че когато единият изпълни добре своята роля, то и другия да се прояви в максимума на заложеното. Мъжът - преди всичко като действащ причинен фактор, а жената - като “терен” за привличане на този фактор и като способност за “отглеждане” на получените тук резултати. Мъжът да е “семето”, жената - “почвата”. И в такъв перфектен тандем, където един без друг те не могат, да се проявяват на всички нива - биологично, емоционално, умствено, духовно…

Така че, когато един мъж има късмета да открие жената, създадена точно като за него, това не означава само любов, но и много още значими неща. А най-вече - пряко и непряко съдействие: главните негови дарби и способности да намерят най-подходящите условия за растеж и изява. В същото време, когато жена открие мъжа на живота си, туй същото отеква далече извън сферата на нейния интимен свят, дава цел и посока и “отпушва” за проявление най-важните нейни качества и заложби. Обичаната жена е главното място за проявление на мъжките усилия, определящо всички други мъжки “места” за проявление. Обичаният мъж пък е стрелката на компаса, указваща всички основни посоки и цели на жената. И това е така, защото едно основно явление и една главна същност имат свойството да пораждат около себе си безброй сродни явления и същности, отекващи във всичко околно.

С други думи, никой мъж и никоя жена не могат да имат и минимален шанс за траен успех в която и да е област на живота, ако до себе си нямат своята “точна половинка”. Значи: главният проблем на всяка себереализация стои не в друго, а в намирането на точния партньор - в създаването (търсенето) на ситуация, при която “семето” да намери своята най-подходяща “почва”. Или пък обратното. Всъщност, повечето хора един ден неизбежно разбират това, но най-често - късно. Може би защото наистина никак не е лесно: сред толкова много хора, да откриеш родения (родената) за тебе, с който (която) можеш да продължиш живота си по линията на най-малкото съпротивление и с общ потенциал за най-значими резултати.

Всички обстоятелства около една първоначална среща между мъж и жена, като част от всеобщия Ред, са в единство и съответствие: с двамата поотделно и с двамата като комплект. А същото означава: дали се запознаваме с някого по време на пътуване, при скачане с парашут, в дискотеката, посредством Интернет или по-друг някакъв начин и как точно го правим … всичко това неизбежно оставя траен отпечатък върху бъдещето на отношенията. Ще рече: намирането на най-подходящия партньор е преди всичко въпрос на откриване (създаване) на нужните обстоятелства - на попадане на точното място в точното време… от което “се раждат” точния начин, точния човек отсреща и оптималното равитие на връзката. А за всеки човек тези обстоятелства са различни, защото хората сме различни. Тук се крие и отговорът на въпроса: защо някои общоприети, популярни днес способи и унифицирани места за общуване между мъжа и жената носят толкова много несбъднати очаквания.

Имено тук твърде голяма помощ може да окаже личното име. В съюз със собствената рождена дата, то дава видимост и яснота по отношене посоката и начина на търсенето - къде може да бъде открита идеалната (почти идеалната) “половинка” за конкретен човек, при какви точно обстоятелства.