Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2007 11:03 - Пътят на Йога
Автор: vencislavomtatsat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1574 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.01.2014 11:59


image

             „В материалния свят обектите и явленията се разбират чрез понятия. Тези понятия отделят една форма или явление, от друга форма или явление и чрез своето означаване те се приемат и стават разбираеми и обясними за мисълта на човека.

        В състоянието на Пустота единичните или творените форми се редуцират до Едното – до първоначалното си положение, в което са били преди да се проявят материално. Това е действителното им състояние на не-умиране, а като проявени във физическия свят те са подвластни на промените и преходите и са зависими от физическите закони на природата.

         Човешкото тяло не е само резултат от еволюцията на животните и в корена си не притежава само сетивни способности. То е създадено от Бога като акт на специално творение, което може да изразява пълната Божественост. При сътворението си човек е дарен с различни способности присъщи единствено на Бога...

         Първоначално човек не е съществувал в творения материален свят и не е бил зависим от относителното битие. Той се намирал в Едемската градина, т.е. в състоянието на Едното. /Едем е едновременното състояние на Адам и Ева, т.е. разумът и чувствата са в пълна хармония и равновесие – и едното не преобладава над другото/.

         Адам и Ева били предупредени от Великото Съзнание, Бога, да внимават да не изпаднат в творения сетивен свят, при който Едното илюзорно се раздвоява и размножава и се проявява като свят на двойственост и многообразие - /т.е. това е играта на Бога или начина на изразяване на Твореца/:

„И Господ заповяда на човека,

казвайки: От всяко дърво в градината

свободно да ядеш;

но от дървото за познаване

доброто и злото, да не ядеш от него;

защото в деня, когато ядеш от него,

непременно ще умреш.”

/Битие 2 - 16,17/

         „Непременно ще умреш” означава, че човек ще стане зависим от относителното битие и ще изпадне от вечното състояние на Пустота, от незамъглената природа на ума или Абсолютното съзнание, в света на понятийното мислене, при което човек „умира” като привърже съзнанието си към видимото сетивно многообразие и той вече не пребивава в своето Абсолютно положение на покой, в което Всичко е Едно и няма деление на нещата. Когато човек привърже съзнанието си по този начин, видимият сетивен свят се смята за реален и човек забравя, че този видим свят е не-действителен и е само илюзия, а Реалността е Абсолютното Съзнание, от което първоначално произтича всичко сътворено. Или, твореният свят се смята за истинен, а Твореца, от Който този свят произхожда бива забравен. Така човек „ще умре”, защото ще идентифицира съзнанието си със света на раждането и умирането, света на промяната и зависимостта от всякакви природни условия.

         Дървото, от което на човек му е забранено да яде, наречено „дървото за познаване на доброто и злото” – това е понятийното мислене, което прави двойнствено разделение, определя чрез понятия „това” и „онова” явление, „този” и „онзи” обект, като в сетивния свят „това” или „онова” явление, обект или изживяване, което е приятно се смята за „добро”, а изживяването или явлението, което е болезнено и неприятно се смята „лошо”, „зло”.

         Човек не трябва „да яде” от „дървото на познанието”, защото ще изпадне в понятийното мислене – „добро – зло”, в разделението, извън света на Едното, т.е. извън Първоначалното си естествено състояние и ще се заблуди в творения свят.

         Слизането от света на Едното в света на двойствеността е разделението на съзнанието, на мисълта на „Аз”, „Ти” и „Той”, „Това” и „Онова” и смятането, че всички обекти и явления са нещо самостоятелно и отделно. Това е състояние на забрава, че всъщност всички обекти и явления, целият материален свят е едно, произхождащ от Едното, цяло.

         Ако човек слезе в проявения свят ще започне да смята себе си за нещо отделно от другия човек и от всички предмети и явления, и от Световното Съзнание. По този начин той ще изпадне в заблуда и ще започне да се лута в света на понятийното мислене, смятайки, че съществуват отделни обекти, субекти и явления и че определени неща и изживявания са добри, а други – лоши. По този начин той ще започне да се обвързва с обектите и изживяванията, които му харесват – „са добри” и ще се стреми да избяга от онези, които не му харесват – „са лоши”. От тук ще произхождат и неговите основни емоционални състояния: гняв, желание, ревност, завист, алчност и неведение.

         Гневът ще бъде пораждан, когато човек не може да има или преживее „доброто” или когато е принуден да има или преживее „злото”. Желанието се проявява като искане човек да има „доброто”, ревността, когато човек го няма, завистта, когато друг има „доброто”, а първият не може да го постигне. Алчността се проявява като емоция, когато човек иска да има много повече „добро” от всички други. А неведението е незнанието на истината, че „доброто” и „злото” в действителност не съществуват и са само проявление на ума, т.е. разделение на съзнанието. „Доброто” и „злото” са само понятия, за да бъдат посочени „това” и „онова”, но „това” и „онова” са едно в първоначалното си състояние. Неведението е, че човек ако слезе в творения свят би забравил, че всичко е едно.

         Голямата заблуда на неведението е, че човек ако изпадне от висшето състояние на пълна съзнателност, ще отиде в частичното познание, ще приеме видимия сетивен свят за реален и ще се идентифицира и ангажира с неговите обекти и явления, ще стане подвластен на неговите закони, а Абсолютното Съзнание, което е сътворило илюзорния материален свят на многообразието ще бъде изключено от мисленето на човек, ще бъде забравено. Човек, виждайки със сетивните си очи проявения свят, ще се привърже към него и мисленето му ще се напасне единствено спрямо него, защото този е света, който ще се проявява пред човек като действителен. В сетивния свят, човек не вижда друго, освен онова, което се показва пред него и той не би си помислил и спомнил вече за Абсолютното Състояние, в което се е намирал преди, не би си спомнил за Бога, или ако човек все още има способността да си спомни Бога, Той би бил „нещо друго” и идеята, че Бог, човек и творение са цяло изобщо няма да се прокрадва през мисълта.

         Обикновената природа на всички външни и вътрешни явления не може да бъде схваната без понятие, а понятията отделят, сочат „това” и „онова”, „тук” и „там” и това прави невъзможно за мисълта дори да допусне, че миналото, настоящето и бъдещето са в мига, че мига и вечността са равни, че „тук” и „там” са сега, че сега и завинаги са идентични, и че „това” и „онова” са наведнъж едно, т.е. че времето, пространството и материята са равни и че в своето единствено състояние са Светлина, Пустота...

         Световното Съзнание, Бога, позволил на всеки, който разбере /си спомни/, че човек принадлежи на Абсолютното Съзнание, не на творения свят и прозре не-действителния свят на дуализма като такъв, да открие и пътя да го напусне и така...да се възвърне към първоначалното си състояние на покой...

         Ако човек знае как да остави ангажиментите на илюзорния свят и да напусне несъщественото, ще остане в състоянието на Простотата. Това е състоянието на пустия ум. Ума без обвързаности е Ума на Истината. Пречистен така смъртният човек достига до свещеното безсмъртно състояние на незамъгленост. Унищожавайки тлението в себе си, човек достига до собствената си Ясна Светлина и се завръща към Тишината.

         Когато през живота си човек има щастието да се срещне с Учението за душата, той разбира, че може да се освободи. Освобождението зависи от действията през живота, от живеенето по определен, дисциплиниран начин, който изравнява човека с морала и спомага бързото израстване на съзнанието и неговото освобождение.

         Човек трябва да живее така, че да се хармонизира с Абсолютното Съзнание...като разпознае действителната си природа – Абсолютното Съзнание или Ясна Светлина и се слее с нея, при което той се възвръща към собственото си чисто състояние...

         Опростяването от сетивното дава ума без обвързаности. Това е неангажираната мисъл или Чистият Ум на Простотата. Ума на Простотата е невкопченият ум в единичните явления и предметите на многообразието и свободен от проявленията на физическия илюзорен свят, този ум е достигнал духовна реализация в света на Едното. Това е състоянието на Свещена Простота или състоянието на безсмъртие на душата.

         Когато душата се освободи напълно, тя се реализира в състоянието на Свещената Простота. Свещената Простота е изначалното положение на природата на ума, преди тя да бъде ангажирана с творения сетивен свят, извън многото, в света на Цялото."                        
                                           /Махатма Кумари Девараджа/

        












Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vencislavomtatsat
Категория: Изкуство
Прочетен: 1057842
Постинги: 313
Коментари: 939
Гласове: 16797
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Индиански речник
2. Carlos Nakai - Promise
3. Shri Rama Chandra
4. Remember Me: Legolas & Eowyn Part 3
5. Порталът към съзнателен живот
6. Светли Мисли *Открити в блогрола на Sever*
7. Амрита - *Открита в блогрола на Wildroses*
8. Сахаджа Йога
9. Свами Сатчитананда - Изпълненото с Радост Сърце на Мъдростта и Свободата :-))
10. Amrak
11. Nav
12. Sever
13. Мечта за другия *Izvorche*
14. Любов? *Compassion*
15. Филмът "Киматика"
16. Хенри Дейвид Торо и американското пътуване към Изтока
17. Словото на Учителя
18. Nirananda
19. Любовно Писмо до Бог *Candysays*
20. Детето, което накара света да замълчи за 6 минути
21. Спароток
22. Начална част на "Конспирация срещу световното здраве" на д-р Атанас Гълъбов - виж следващите части в същия блог
23. Магура
24. Ерата на Водолея Настъпва :-))
25. Корал - Светлината отвътре
26. Матрицата V - Търсене на Духа. Том I
27. Йога съветите на Мио - Чувствата и техният механизъм
28. Открий Себе си
29. Цар Кару
30. Блогът на Подводни