Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2009 07:56 - СВЕТЛОМИРА БИНЕВА ЗА КНИГАТА СИ "МОЯТ РАДКО И ПРИЯТЕЛИ"
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1719 Коментари: 0 Гласове:
1



За Радко Радков - преди и след поезията


Отиде си една голяма личност, един изключителен литературен талант. Въпреки изпитанията на съдбата, авторът на “Сонети”, “Византийски запеви”, “Теофано”, “Балдуин Фландърски” и много други поетически книги и пиеси намираше сили да твори и да се надява до последните мигове на живота си.

Радко Радков е единственият българин, обявен за Кавалер на френската култура. Удостояван е с редица престижни международни отличия за литература. Роденият през 1940 г. във В.Търново драматург е завършил Духовната академия и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на повече от 20 пиеси и стотици сонети.
През 1981 г. Радко Радков получи покана от Ватикана да представи пред папа Йоан-Павел II пиесата си за братята Кирил и Методий. Обиколил е целият свят, но предпочиташе да живее във Велико Търново, където преподаваше богословие и юрисдикция в университета.

 

Няколко месеца преди това през пролетта неговата първа съпруга Светломира

Бин
ева издаде книгата си „ МОЯТ РАДКО И ПРИЯТЕЛИ“. В това невероятно издание е събрано всичко любов, поезия, бракове, приятели, успехи и падения, награди и пренебрежение, всичко, което изграждаше приживе света на Радко Радков. Написана с много любов и преклонение, Светломира Бинева е надживяла раздялата  в името на тяхното ненакърнено духовно приятелство и обич, които са по-силни от времето и изгубените илюзии. За мен беше удоволствие както да прочета тази невероятна книга, така и да се запозная с тази невероятна жена! На първите премиери на книгата – по ТВ „СКАТ“, в  Пазарджик и Габрово – присъстваше и Радко Радков. На 6 ноември книгата ще бъде представена на вниманието на варненската културна общественост – за съжаление – вече без поета! Но той остава жив както в сърцата на своите близки и приятели, така и в паметта на всеки почитател на неговата изящна поезия.

Светломира Бинева беше любезна да даде това интервю специално за многобройните читатели на www.dobrinrite-news.com.

Ружа Велчева (РВ):

Светломира, книгата ти за големия наш поет и драматург Радко Радков – твоя първи съпруг, баща на дъщеря ти и скъп приятел, за който се грижеше през последните година и половина от живота му, излезе в началото на тази година, нали?

Светломира Бинева (СБ)

Да, много съм щастлива, че книгата за Радко излезе приживе. Когато един значим човек си отиде от този свят, много лесно се появяват мемоари за него – мъртвият нито може да опровергае, нито да потвърди изнесените факти. А Радко беше съпричастен към книгата, заедно я представихме през м. март, т.г. пред ТВ  СКАТ с литературния критик Марин Кадиев, а по-късно и в Пазарджик и Габрово – с литератора Петко Тотев. Варненската публика е първата, пред която представяме книгата, когато Радко вече не е сред нас…

РВ: Активно участие ли взе Радко в написването й?

СБ: Радко я прочете два пъти, когато книгата вече беше готова – това беше един незабравим процес на пътуване назад към скъпи спомени, към събития, към срещи и преживявания с приятели, някои от които вече не бяха сред живите, към разглеждане на снимки и писма… За някои неща Радко сам ме подсещаше да ги допълня, а  други с радост си припомняше, когато му ги четях… Когато пишех книгата, вдигах температура и даже ме втрисаше от вълнение…

РВ: Лесно ли се пише за Радко?

СБ: Да се пише за Радко е върховно удоволствие, защото той винаги е бил един непресъхващ извор на гениални стихове, леещи се като речта му; на сентенции от латински и старогръцки или в рими на български; на жив и заразяващ хумор; на импровизации, на закачки и непрестанни каламбури… Спомените за него и с него прииждат като река – неизчерпаеми, незабравими, неповторими…

РВ: Знам, че с него сте се разделили заради жена?

СБ: Това сега няма никакво значение. От мъдростта на времето осъзнаваш, че Радковият гений принадлежи на света, а Радковото голямо и любящо сърце – на всички красиви и нежни жени… Брак с такъв непосилен гений винаги е обречен. Освен ако жената до него не е достатъчно мъдра и търпелива…, но това идва със зрелостта на възрастта. Една съвременна жена, особено ако е имала самочувствието на умна и красива, трудно би се примирявала с перманентното вдъхновение на Поета от Музи… Но бремето на гения, даден му от Бог, не е само бреме за самия творец, то е бреме и за най-близките му…

РВ: За Радко сме чели какво ли не в жълтата преса, и не само в нея. Но какъв човек всъщност беше Радко?

СБ: Радко беше – колко ми е трудно да говоря за него в минало време – Радко беше един слънчев, обичлив, всеопрощаващ, с чувство за хумор, сърдечен, щедър и верен приятел. Е, като любим не бе толкова верен, но както казах – това не би трябвало да се вменява за грях на един гений на любовна лирика, да не говорим за ненадминатите му драми в римуван стих…  Той даже не принадлежи на себе си. Принадлежи на Бог и на хората…

РВ: Често ли изпадаше в депресия Радко и това ли беше причината трудно да излиза от алкохолната си зависимост?

СБ: До 33-та си година Радко (както той я наричаше „Христовата възраст”) не само, че не е имал проблеми с алкохола, но даже не можеше да понася миризмата му. После, когато се разделихме, и започна интензивен бохемски живот, начало на един неистов и безкраен маратон от рецитали и поетически импровизации – без да се щади – по цели нощи, от маса на маса, от компания на компания, от град на град…изглежда, че имаше нужда от допълнителна енергия. А когато това беше съчетано с неразбиране от страна на хората, от които зависеше да бъде признат и печатан, или от сблъсъка на неговия незлоблив и щедър характер и неоспорим гений със злобата, ревността, завистта и посредствеността… това вече му идваше в повече. Ратуваше вечната дилема – Моцарт и Салиери..

РВ: Лесно ли излизаше от прословутите си запои Радко?

СБ: Когато беше по-млад – да. Със спорт, плуване, сокове от пресни плодове, витамини, контрастни душове… По-късно, с напредването на възрастта, започна с диазепам – за да потисне алкохолната си зависимост. Но когато в началото на 2008 година излезе от „Церова кория”, вече се беше пристрастил към болкоуспокояващите, които вземаше с шепи, колкото и да го дебнех къде и по колко взема. Това, че му трябваха рецепти – не го спираше. Беше станал страшно изобретателен. Пък и „добри” приятели, които смятаха, че му помагат като му купуват лекарства, винаги се намираха… Бяха го налегнали ставни болки, беше получил преди време и инсулт, имаше сърдечни пристъпи… Алкохолът на никого не прощава… Пък и предателствата на приятели и любими хора допринасяха към депресиите му…

РВ: Излизали са материали във вестниците, че Радко напоследък бил заприличал на истински несретник, че просил цигари и храна…

СБ: Радко беше изключително щедър човек. Той е давал последните си пари и като студент, и като получаващ хонорари от представянията си у нас и чужбина – дали на просяк или на приятел, на непознат или на близък човек – за него това нямаше значение. На другия ден можеше да няма и стотинка в джоба си. И именно понеже той беше толкова безразсъдно щедър, е намирал съвсем в реда на нещата да каже на близък до него човек: „Почерпи ме с една цигара” или „Прияла ми се е една топла шкембе чорба”. Мисля, че доста се злоупотребява с тази му непосредственост… Приятелите му винаги са знаели, че когато Радко има – дава всичко, а когато няма – очаква от тях поне малко…

РВ: Разбрах, че дъщеря ви е дошла от чужбина, за да се прости с баща си на гроба му, да прегърне и утеши роднините и те – нея.  Това единствената дъщеря на Радко  ли е?

СБ: Да, Мария е нашата единствена дъщеря. При втория си брак, който също се разпадна, Радко осинови дъщерята на втората си съпруга – Елизабет, която е на възрастта на Мария.

РВ: Мария взела ли е много черти на Радко, от неговия характер, от неговия талант?

СБ: Да, Мария има слънчевото излъчване на баща си – и тя е щедра, добросърдечна и пряма. Наследила е таланта на баща си. Получава награди за поезия.

РВ: А от теб какво е наследила?

СБ: От мен? Може би любовта към чуждите езици. Самата тя, като мен, също превежда. В много добър синхрон е тандемът ни, когато превеждаме сонети на Радко на английски език. Макар че геният на Радковата поезия е уникален, неповторим и неподражаем…

РВ: От книгата ти знам, че Радко е обичал животни, обичал е да спортува, да плува…

СБ: Да, и Мария обича това. Всъщност, обичта й към езиците и животните може би е взела и от двама ни. А литературните наклонности, любовта й към оперната и музиката въобще  – от двата ни рода – Радковия и моя.

РВ: Да се върнем пак на Радко. Смяташ ли, че както почти винаги става, геният на Радко сега, след смъртта му, ще бъде признат и в България, а не само като досега – предимно  в чужбина? Ще бъде ли преиздаван, поставян на сцена и т.н.?

СБ: Силно се надявам, макар че, за съжаление, никой не  е пророк в собствената си страна. В Габрово, града на който Радко е почетен гражданин, и  където са корените на рода му, са предложили да му наименуват улица. Открили са и поетически кът с творби и снимки на Радко в Историческия им музей. Един Софийски институт ще предложи да има зала с неговото име. Дано и Велико Търново, където Радко е роден, където поставиха първата му драма в стихове „Балдуин Фландърски”, където е получавал награди на прегледи на историческата драма, където е живял и преподавал в университета древни езици, също да поемат някаква инициатива.

РВ: Разбрах, че Атанас Ванчев дьо Траси – неговият приятел от младини и преводач на драмите, за които Радко е получил наградите „Солензара” и кавалер на френската култура също е в България в момента.

СБ: Да, той е един верен приятел, нежен поет, голям патриот и  великолепен преводач на Христо Ботев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Димитър Методиев, Николай Колев… Преподавател в Сорбоната. Автор на над 30 стихосбирки и doctor honoris causa на ВТУ. Той дойде специално за погребението на Радко и произнесе страхотно надгробно слово. Той също има една интересна идея: поемата, която е посветил на Радко “in memoriam”, да бъде преведена на всички европейски езици и да се напечата в отделна книга с примерно заглавие „Най-европейският поет на света”. Вече ми е изпратил преводи на френски, английски, испански, италиански, румънски… Явно езиците ще бъдат не само на страните от ЕС – изпрати ми и преводи на арабски, турски, албански, руски… Наистина е голям приятел.

РВ: Изглежда Радко е благословен с много и верни приятели?

СБ: Да, за съжаление, в книгата си не можах да спомена за всички онези, които обичаха Радко и които той обичаше. Дано да ми простят и да знаят, че може и да не съм успяла да включа всички тях в книгата си, но Радко ги беше заключил в сърцето си…

РВ: Благодаря ти, Светломира, за твоята изповед. Искрено пожелавам успех на книгата ти, защото Радко заслужава това – приживе и сред смъртта

СБ Благодаря ти и аз. И нека да вярваме, че за гения на словото смърт няма!

Интервюто води : Ружа Велчева

Снимки : от личния архив на Светломира Бинева


image






Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469027
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS