... клошаринът на варненската гара вони на пот, мастика и на дзифт, 
от седем фаса свива си цигара – и трижди е от мене по-щастлив, 
а аз какво? – стърча край коловоза и пия трета биричка на крак, 
и се спаружи бялата ми роза, додето чакам твоя бавен влак, 
защо ли от живота ми изчезна? – се питам напоследък, Боже мой, 
задръстване ли имаше на Мездра, или на Горна имаше престой? –

кондукторът ли взе да те ухажва? – или в купето някое бабе 
разстла за теб Господнята си дажба – хляб, лук и сол от своето торбе,
по всички разписания те няма, невям съм те измислил? – кротък луд,
заради мен ли ходят все по двама ченгетата във пролетния студ? – 
патрулката след миг ще ме откара, един нещастно влюбен идиот, 
добре дошла на варненската гара! – последната във моя тъп живот.

21 април 2019 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.