... най-сетне слънчице да напече от Шабленския бряг – до Ропотамо, 
да чуруликне и над мен врабче! – да кацне върху топлото ми рамо, 
да хвърля и сетрето в някой шкаф, щом славейчето зимата отсвири! – 
да седна със аверите на лаф – и да ги черпя две-три светли бири, 
да милна с поглед бързата Жена, която в парка пътя ми пресече,

да се разпадна цял на Светлина! – какво ли друго да ожидам вече,
на своя внук да купя кадаиф, да прочета три стиха от Мевляна, 
да бъда мъдър, влюбен и красив, че друга радост, май, не ми остана,
и в моя – накъсял до ужас, ден – да избера най-меките пътеки! – 
под слънцето, изгреяло над мен, да пожелая светъл път на всеки.

24 април 2019 г.
гр. Варна, 12, 50 ч. 

Добро утро, Валери.

Време е да ти река ,че си велик.

Така твърдят всички - и Гай, и Юлий, и Цезар, и Хосе, и Ортега, и Гасет, барабар с всичките издатели на лю-лю-то.

Добро утро, Валюше!
Чу

Да, наистина беше време! :-)))
Чу

В люлюлю книШки издават само иСтъкнати спортиСки с по 3 гимназялни и с по 9 виши образувания! :-)))))))))))
Чу

"Душата се издига до височината на това,на което се възхищава!"
Мевляна Руми

Мъдро!
Благодаря, Илиана.
Пожелавам ти светли Великденски дни и нощи!
Чу

ВСЕ ОЩЕ МЕ ИМА........

Аз съм стар. Страшно стар. Тъжно стар. Аз съм стар безнадеждно.
Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно.
Аз съм стар като вятъра, който ще духне и ще го открадне.
Като вечната пръст аз съм стар - на която той бавно ще падне.
Аз съм стар като стар тротоар, със зелена трева между старите плочи.
Като счупен пристанищен фар, който още мъждука, но посоката сочи.
Аз съм стар. Странно стар… Но със чар… Superstar!.. пред финала.
Аз съм стар като нова любов… И съм стар като стара раздяла.
Аз съм стар, уморен, отегчен, победен от безкрайните битки.
Запъхтеният пулс на живота още блъска по моите китки.
Моя малка… Ах, колко съм стар… В тази твоя прекрасна поява.
Все по-стар, страшно стар, тъжно стар, непрекъснато стар от тогава.
Ти не знаеш колко съм стар… Затова ме наричай по име.
Забрави ме - когато ме няма… Но когато ме има - помни ме
автор :Недялко Йорданов

Добре пише Бай Недялко.
Чу

Всички чакаме пролетта и лятото за да си стоплим душата и тялото.

Да. Писна ми от зима.
Чу