Прочетен: 3631 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2019 11:02
Августа Траяна – спомен за блясъка на Римската империя
През 106 г. император Траян дава на града /тогава Берое/ права за самоуправление и го прекръства на Августа Траяна. Селището се превръща във втория най-голям икономически, административен и културен център след Филипопол в провинция Тракия.
Този античен комплекс е съхранил следи от величествената архитектура на древен Рим. Красивият град, кръстен на императора е просъществувал от II до VI-ти век.
Запазеното включва площад с амфитеатрален аудиториум, крепостни стени, западна порта /превърнала се в един от символите на града/ и част от главната търговска улица.
Днес при античния форум е изградена трибуна за зрители, която се използва за сцена за редица оперни, театрални, балетни и фестивални прояви.
Музей „Неолитни жилища” – битова обстановка от векове преди Христа
Представя едни от най-добре запазените в Европа неолитни жилища от новокаменната епоха с датировка от VІ хил. пр. Хр. Сградата е била на два етажа, обитавана от три семейства, но унищожена при пожар. Вижда се къде е била пещта и част от предметите на бита. Направи ни впечатление запазената керамика – прецизно изработена и тънкостенна, въпреки че в този период още не е било познато грънчарското колело /там ми разрешиха да снимам, но само с телефон/.
На първия етаж са изложени шедьоври на керамични съдове, антропоморфна и зооморфна пластика, накити и оръдия на труда, изработени през ранния неолит, а и от по-късни епохи, когато вече човечеството е открило медта.
Зоопаркът в Стара Загора – там можете да видите единствения в България бял бенгалски тигър
Красавецът не хареса особено опитите ни да го снимаме:). |
Както и богата колекция от животни, някои от които местни, други доста екзотични и интересни. Там има още над 400 от 80 вида, от почти всички континенти.
Докато се разхождахме из зоопарка, се натъкнахме на представители на школата Бага-Тур, облечени в старобългарски одежди и грижещи за своите "питомци" - конете.
Бяха дошли по повод рождени дни на деца, но приемаха и желания от случайни клиенти. Така с дъщеря ми имахме възможността да пояздим кон /отколешна моя мечта/ и да стреляме със стар скитски лък /те са по-къси, защото са предназначени за стреляне по време на езда и дългата дръжка би могла да подплаши коня/. Подарихме си незабравимо изживяване:).
Историческият музей – през пластовете на хилядолетията.
В Стара Загора и региона се е зародила една от първите световни цивилизации. Музеят пази над 100 000 ценни исторически находки, представящи над 8 000 години история /там снимките са забранени, бяхме впечатлени от съвършенството на мозайките и други уникални експонати, обаче няма как да ви ги покажа/. Изграден е върху антична улица, като част от колоните са съхранени.
Парк „Митрополит Методий Кусев”/Аязмото/ – растения от цял свят
Този парк е делото на живота на митрополита. Към края на XIX той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба да получи семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло и Мраморно море, накрая успява да създаде един от най-красивите градски паркове в страната. Някои от засадените от него дървета са още живи. Днес Аязмото заема площ от 3500 дка. Разположен е в най-високата част на града и от него се открива приказна гледка.
Тук се намира известният храм „Св. Теодор Тирон“, приютяващ един от малкото мозаечни стенописи у нас. За него има легенда, че цар Борис е приел християнството именно тук, в обителта може да видите икона, представяща точно тази сцена от живота на Борис I.
Поради ограничеността във времето и факта, че случихме на дъждовен период, не можахме да видим част от забележителностите като Късноантичния жилищен дом с мозайки, Музея на религиите, Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.” и много други.
В околността също има интересни обекти /в местността около града са открити голям брой големи тракийски могили/, но успяхме да посетим само храм „Рождество Христово” в село Шипка, наистина впечатляващ с позлатените си кубета и e една от стоте национални забележителности на България /поради моята разсеяност, загубихме старите си туристически книжки, в които имаше доста печати и сега ги събираме наново:)/.
Храмът е построен по инициатива на граф Игнатиев и Олга Скобелева, с руски и български дарения и е в стила на руските църкви от 17-ти век. Съхранява костите на над 9000 войни, загинали в освободителната война.
Изкачихме се и до паметника на връх „Шипка”.
Докато „превземахме” стълбите, заваля сняг /през април!/. Построяването на този изключителен паметник, разказващ за най-драматичните събития по време на войната и като почит към загиналите в нея, е било невероятно предизвикателство по времето, когато до върха не е имало път. Затова, според мен, може да се каже, че и строителите му също са извършили своеобразен подвиг, заслужаващ нашето уважение.
Вик за помощ и съпричастност!
„ГОДИНА НА ИЗПИТАНИЕ" - статия на А...
"виж", ако беше написала фантасмагории как първите едноклетъчни са българи и как всички победи от началото на света до пришествието са български - тогава има шанс за повече коментар
пътя между дърветата и руската църква ми харесаха, белия тигър или барс ме изненада, че го има в бг
Поздрави!
Барин, така е, благодаря за коментара, наистина там се преплита история от различни епохи. Поздрави:)
shtaparov,прав си, но школата Бага-тур е хубаво начало, поне според мен:)
Благодаря, поздрави и от мен:)!